Вчера в присъствието на многобройни приятели и почитатели на авторката бе открита „Енергия“ – най-новата, 17-а изложба на художничката Евгения Тотева.
Не я пропускайте и вие – в Артцентър „Jenny“ на бул. „Симеоновско шосе“ №110 в София.
„Енергия“ се казва и първата картина от изложбата, в която хората виждат и замък, и дракон, и жар-птица. Енергия е онова, което впечатлява при Жени – буквално изтича през пръстите й в цветовете на платната, за да създаде картини за всеки.
Жени започва да рисува преди 13 години, сега е на 53 г., има 3 деца и 3-ма внуци. Много тройки, но какво означават те, може да каже най-добре самата тя, защото нейно хоби е нумерологията. Увлича се и по психология, но несъмнено най-силна енергия усеща и раздава, когато рисува. И когато прилага арт- и хромотерапия – учи хората да изливат душата си в цветове върху платното. Самоука, много интуитивна и работлива, Жени използва различни и нестандартни техники за рисуване и смесване на цветове. Излива картините през пръстите си, а те сякаш само минават през нея, а идват от по-далече.
Ето какво разказа тя специално за Списание 8:
– Жени, ти си работила дълго време като строителен техник. Днес се занимаваш с нещо, което на пръв поглед е доста далеч от това – рисуването. Как се реши така рязко да смениш професията си?
– Като техник започнах на 21 години – само с мъже, по бригади… После се занимавах с вътрешен и ландшафтен дизайн. Това са професии, свързани с много общуване – така човек придобива чувствителност и интуиция към хората. Бях на 42 години, а тръгнах по съвсем нов път. Но аз винаги съм правила онова, което ми харесва, каквито и трудности да ми е струвало.
– Как за първи път се докосна до рисуването?
– Преди 13 години исках да променя нещо в живота си. След години на непрекъснати ангажименти с децата идва моментът, в който те се отделят и се озоваваш с много свободно време. Изкарах 5-дневен курс, рисувахме, както го правя и сега – с пръсти. Много ми хареса! Почувствах нещо, което не бях усещала преди това. Продължих да рисувам вкъщи, да се самообразовам, да търся и изпробвам техники за смесване на цветовете, това продължи три години. Доста неща научих. За да работиш, трябва да се обучаваш, не можеш да седнеш и просто да рисуваш. Четях по цели нощи. После започнах да се занимавам и с арттерапия и се наложи още по-сериозно учене на психология, разработки, на теории за психовизуалните модели…
Задавали са ми въпроса кой ми движи ръката. Ако не съм аз – никой няма да го направи. Талантът е 1%, всичко останало е много, много труд. Правя го, защото го обичам. Вдъхновението обикновено идва от хората и от природните картини, дори от имената, свързвам ги с нумерологията и се получава комбинацията от име-число-цвят. Срещам се с разнородни хора, различно емоционални, и се уча от тях. Никой не ти е нито приятел, нито враг – всеки е учител.
След време събрах кураж да направя първата изложба и си бях казала, че ако това има успех, ще си направя и голям статив…
– И какво се случи на нея, как мина?
– Направих я в Дома на архитекта, без да имам никаква представа как трябва да е. Случи се през август – кой друг би го направил тогава?! Всички са на море! Но имаше много хора, 150-200 човека. Представих 60 платна, а 32 от тях се продадоха още първата вечер, беше абсолютен бум. Останаха ми само десетина картини от тази изложба.
– Колко далеч стигат картините ти?
– Някои са в Белград, в българското посолство в Лондон. Има в Швеция, Германия, Гърция, Турция, САЩ.
Повечето са в България – в София, Варна, Бургас. Миналата година ме поканиха и в Панагюрище – беше прекрасно посрещане, галерията беше препълнена. Три дни правих и арттерапия с групи.
– Кой е любимият ти цвят?
– Обичам да рисувам с тюркоазеното и синьото във всички вариации. На Запад винаги харесват тъмните ми картини, но през целия си живот имам само две-три такива. На сесиите по арттерапия няма черна боя – изхвърлям я. Да, черният е цветът на нощта и закрилата, но за мен нощта може да бъде предадена с много други цветове.
– А кога рисуваш?
– Дълъг период от време рисувах нощем, но се научих да го правя и през деня. Общо взето, важното е да не ме безпокоят…
– За кого рисуваш? Имаш ли произведения, посветени на конкретни хора?
– Рисувам с надеждата, че всеки ще си намери картината сред моите, ще я усети, тя ще го зареди с положителна емоция. Понякога, като видя човек, веднага разбирам коя е неговата картина. Друг път вдъхновението идва, след като се запознаем и започвам да рисувам нещо специално, вдъхновено от срещата.
– Към всяка картина има и поезия…
– Когато правя календар, когато пускам картините в интернет, подбирам стихче за всяка – защото това е друга, двойна емоция. Стихът завършва хармонията.
– Защо избра името „Енергия“ за новата си изложба? Какво да очакват хората от нея? Лесно ли създаде картините?
– Защото всичко около нас и в нас е енергия. Много пъти знам името на изложбата, без да съм нарисувала още картината. Предишната се казваше „Еволюция“. Трябваше да правим плаката. Нямаме време, аз знам, че ще се казва „Еволюция“, но картината „Еволюция“ не е готова. 3-4 денонощия не съм спала. Голямо платно е и наистина си дойде в последния момент. За всяко нещо има точното време, в това съм убедена. Много пъти ми се е случвало да съм в застой – с месеци да нямам вдъхновение. После изведнъж се отпушва. Картината „Енергия“ се получи точно след такъв тримесечен застой и даде начало на всички останали, представени в изложбата. Направих я много леко, беше удоволствие. Има картини, които се структурират постепенно, довършват се бавно, работиш с месеци върху тях. Тази изложба подготвих за година и половина – много труд, но от всяка струи енергия.
– Какво е зареждаща енергия?
– Онази, която ни прави оптимисти и се грижи за душата ни.
– Ще ни разкажеш ли малко повече за арттерапията, която организираш? Какво представлява, за кого е предназначена?
– Арттерапията е фитнес за душата. Грижим се за всичко останало – за килограмите си, за косата… а на душата не отделяме време.
Обикновено при мен идват хора с проблеми, силно притеснени. Имала съм случаи с жени, които в началото са с коса, пусната пред очите – прическа, прикриваща нещо. На третия урок ги виждам с вдигната назад коса, лицето – открито, и това няма как да не ме зарадва. Или идват в тъмни, мрачни дрехи, които хвърлят и започват да се обличат красиво, в цветове. Има хора, които още на първото рисуване започват да плачат – това е показател, че някъде нещо се е освободило. Но трябва да се работи много внимателно. В душата на човек се пипа с кадифени ръкавици. Има хора, с които говорим чак на третото идване, преди това те просто рисуват, а аз ги опознавам чрез картините им. На мен всяко нещо ми дава информация. С кой пръст започва, с кой цвят, в каква посока завърта първо – ако е наляво, е обърнат към миналото, надясно – значи, че вярва в бъдещето. Всички детайли говорят за вътрешния свят. Всеки наш орган също има своя проекция на ръката.
Привидните „мацаници“ са точна характеристика на емоционалното състояние на човека. Самите хора са много учудени, когато го разберат. Наскоро дойде едно момиче, от картината й видях, че първата чакра не е балансирана – в долната част на платното рисуваше разхвърляни червени правоъгълници, и я попитах дали няма проблеми с дома. „Как позна?! Правя ремонт – взе ми здравето!“ – възкликна тя. Беше си разбила първия енергиен център. Въпреки че го прави за хубаво, ремонтът я натоварваше. Нашите чувства са знак за това в какво състояние е душата. Повечето хора са интроверти. Може да говорят за много неща, но много малко за истинския си вътрешен свят, на който рано или късно трябва да се даде израз. Повечето мъже са силно сензитивни, но те не го показват. В България имаме едно такова възпитание: „Ти си мъж, какво ще ревеш?!“. А именно това натрупване и задържане на емоции води до най-голям дисбаланс.
– Как се променя състоянието на хората след арттерапията? Има ли начин то да се измерва обективно?
– Преди и след сеанс може да се замери емоционалното и енергийно състояние на участниците с кирлианов апарат за аурометрия. В началото го правех много често, исках да разбера има ли ефект. Обикновено апаратът установява енергиен дисбаланс по чакрите. След два-три часа рисуване нещата стоят по съвсем различен начин.
Има много хора, които дават уроци по рисуване, но това е различно. Аз нямам намерение да направя някого художник. Арттерапията не е курс по рисуване – целта є е оздравителна, затова и се нарича така. Рисуването е едно хубаво хоби. Много хора забравиха думата „хоби“ – а това е повикът на душата! Може да си инженер, но да обичаш да готвиш, да се занимаваш с градинарство. Всичко, което правиш с ръцете си с много любов, те освобождава от напрежението, подрежда те, защото всички органи са проектирани върху пръстите. Цялата емоция и енергия се излива оздравително през ръцете ни.
https://spisanie8.bg/рубрики/личности/1869-евгения-тотева-рисуването-e-фитнес-за-душата.html
Cart is empty
