Във всеки един миг от живота си ние комуникираме с другите – с думи, тяло, жестове, мимики, с действие или бездействие.

Тялото е ригидно – нашата най-искрена и най-точна експресия. То няма разум и не е подчинено на нищо. Колкото и да се опитваме да извайваме външния си вид във фитнеса или чрез хирургични намеси, вътрешно тялото си остава вярно на филогенетичната ни памет и реагира, така както е записано в паметта. Тези импулси са от несъзнаваното. Затова и неслучайно всеки от нас изглежда точно така, както изглежда и реагира подчинен на тази памет.

Когато двама души комуникират, те не са двама. Всеки от тях си носи “раничката на гърба” и  вътре са част от родителите му, баби и дядовци, братя и сестри, енергията на два рода – бащиния и майчиния.

Езикът на тялото е важен елемент от представата, която човек изгражда за себе си и в очите на другите. За да може да разчита невербалната комуникация на другите, той трябва да познава добре себе си, да усеща и чувства тялото си и емоциите си.